ОНЛАЙН ШАХ: игра, която е призната за спорт

ОНЛАЙН ШАХ: игра, която е призната за спорт

„Шахмат“ или наричана накратко „шах“ е една от най-разпространените настолни игри в света. Тя се играе от двама опонента, като съвременната визия на играта датира от края на 15 век.

Името на играта произхожда от персийски и в превод означава “мъртъв император”, с което целта в играта се изяснява от самия буквален превод - да се умъртви (вземе) противниковия император (цар).

Не е напълно ясно от коя точно страна произлиза шахът, но Индия, Персия и Китай са сред най-често споменаваните. За първи път играта се появява през периода от 3 до 6 век.

Друга често срещана теория е, че шахматът произхожда от индийската игра шатрандж, която отразява силата и мощта на тогавашната индийска армия. Тя се е състояла от четири основни единици - слонове, бойни кули, коне и пешеходци. С времето играта се е разпространила от Индия в Персия, а в последствие се пренася и в Европа, като първо се докосва до най-южните части на Испания, която до тогава е част от Арабския халифат.

След разпространението на шатранджа около 1200 година, правилата на играта започват да се изменят. Близо триста години по-късно няколко основни промени придават вида на играта такава, каквато се познава и до днес. Промените са вдъхновени най-вече от играчите в Италия и Испания, като те биват изразени в това, че пешките могат да стартират с двоен ход, а офицерите и дамите (цариците) получават специалните ходове, които притежават в днешни времена.

Фигурата от шатранджа “Везия” бива заменена от дамата към края на 10 век, като пет века по-късно се превръща в най-силната фигура в шаха. С изключение на правилата за пат (завършване на равно), които са финализирани в ранния 19 век, модерните правила на шаха бързо се разпространяват в Западна Европа.

Писмени указания за това как да се играе играта започват да се разпространяват още през 15 век.

18 век бива белязан от революционните открития на двамата френски майстори Франсоа-Андре и Деникен Филидор, които откриват важността на пешките за стратегията в шахмата. По това време играта се практикува в кафенета в големи европейски градове. Луи Шарл дьо Лабурдоне доразвива стратегията с пешките.

С течението на следващите години шахматната организация бележи бързо развитие. Започват да се основават множество клубове, издават се книги и статии и започват да се провеждат кореспондентни мачове между различни градове.

Шахматните задачи се превръщат в неизменна част от вестниците през 19 век. Някои от най-интересните и трудни шахматни загатки биват публикувани именно тогава, а през 1843 година Тасило фон Хайдебранд Ласа пък публикува първия изчерпателен наръчник за шахматни стратегии.